наситняло

Речник на българския език

1. наситняло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наситняло е производна форма на наситням (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наситняло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наситняло е производна форма на наситням (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. наситняло — мин. деят. св. прич. ср. р.

наситняло е производна форма на наситням (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. наситняло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

наситняло е производна форма на наситням (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

5. наситняло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наситняло е производна форма на наситня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. наситняло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

наситняло е производна форма на наситня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).