наситнило

Речник на българския език

1. наситнило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наситнило е производна форма на наситня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наситнило — мин. деят. св. прич. ср. р.

наситнило е производна форма на наситня (мин. деят. св. прич. ср. р.).