насинил съм

Речник на българския език

1. насинил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

насинил съм е производна форма на насиня (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. насинил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

насинил съм е производна форма на насиня (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).