насинило

Речник на българския език

1. насинило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

насинило е производна форма на насиня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. насинило — мин. деят. св. прич. ср. р.

насинило е производна форма на насиня (мин. деят. св. прич. ср. р.).