насинили

Речник на българския език

1. насинили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

насинили е производна форма на насиня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. насинили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

насинили е производна форма на насиня (мин. деят. св. прич. мн. ч.).