насинил

Речник на българския език

1. насинил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

насинил е производна форма на насиня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. насинил — мин. деят. св. прич. м. р.

насинил е производна форма на насиня (мин. деят. св. прич. м. р.).