насинело

Речник на българския език

1. насинело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

насинело е производна форма на насиня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. насинело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

насинело е производна форма на насиня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).