насинели

Речник на българския език

1. насинели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

насинели е производна форма на насиня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. насинели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

насинели е производна форма на насиня (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. насинели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

насинели е производна форма на насинея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. насинели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

насинели е производна форма на насинея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).