насинел

Речник на българския език

1. насинел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

насинел е производна форма на насиня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. насинел — мин. деят. несв. прич. м. р.

насинел е производна форма на насиня (мин. деят. несв. прич. м. р.).