насинеел

Речник на българския език

1. насинеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

насинеел е производна форма на насинея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. насинеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

насинеел е производна форма на насинея (мин. деят. несв. прич. м. р.).