насиляло

Речник на българския език

1. насиляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

насиляло е производна форма на насилям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. насиляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

насиляло е производна форма на насилям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. насиляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

насиляло е производна форма на насилям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. насиляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

насиляло е производна форма на насилям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).