насилил си

Речник на българския език

1. насилил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

насилил си е производна форма на насиля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. насилил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

насилил си е производна форма на насиля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).