насилило

Речник на българския език

1. насилило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

насилило е производна форма на насиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. насилило — мин. деят. св. прич. ср. р.

насилило е производна форма на насиля (мин. деят. св. прич. ср. р.).