насилил

Речник на българския език

1. насилил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

насилил е производна форма на насиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. насилил — мин. деят. св. прич. м. р.

насилил е производна форма на насиля (мин. деят. св. прич. м. р.).