насилело

Речник на българския език

1. насилело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

насилело е производна форма на насиля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. насилело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

насилело е производна форма на насиля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).