насилел

Речник на българския език

1. насилел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

насилел е производна форма на насиля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. насилел — мин. деят. несв. прич. м. р.

насилел е производна форма на насиля (мин. деят. несв. прич. м. р.).