населил е

Речник на българския език

1. населил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

населил е е производна форма на населя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. населил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

населил е е производна форма на населя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).