населило

Речник на българския език

1. населило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

населило е производна форма на населя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. населило — мин. деят. св. прич. ср. р.

населило е производна форма на населя (мин. деят. св. прич. ср. р.).