наседяло

Речник на българския език

1. наседяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наседяло е производна форма на наседя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наседяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

наседяло е производна форма на наседя се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).