насвяткал

Речник на българския език

1. насвяткал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

насвяткал е производна форма на насвяткам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. насвяткал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

насвяткал е производна форма на насвяткам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. насвяткал — мин. деят. св. прич. м. р.

насвяткал е производна форма на насвяткам се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. насвяткал — мин. деят. несв. прич. м. р.

насвяткал е производна форма на насвяткам се (мин. деят. несв. прич. м. р.).