насвирил си

Речник на българския език

1. насвирил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

насвирил си е производна форма на насвиря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. насвирил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

насвирил си е производна форма на насвиря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).