насвирил е

Речник на българския език

1. насвирил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

насвирил е е производна форма на насвиря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. насвирил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

насвирил е е производна форма на насвиря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).