насвирило

Речник на българския език

1. насвирило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

насвирило е производна форма на насвиря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. насвирило — мин. деят. св. прич. ср. р.

насвирило е производна форма на насвиря (мин. деят. св. прич. ср. р.).