насвирел

Речник на българския език

1. насвирел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

насвирел е производна форма на насвиря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. насвирел — мин. деят. несв. прич. м. р.

насвирел е производна форма на насвиря (мин. деят. несв. прич. м. р.).