насвило

Речник на българския език

1. насвило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

насвило е производна форма на насвия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. насвило — мин. деят. св. прич. ср. р.

насвило е производна форма на насвия (мин. деят. св. прич. ср. р.).