насвил

Речник на българския език

1. насвил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

насвил е производна форма на насвия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. насвил — мин. деят. св. прич. м. р.

насвил е производна форма на насвия (мин. деят. св. прич. м. р.).