насветувал

Речник на българския език

1. насветувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

насветувал е производна форма на насветувам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. насветувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

насветувал е производна форма на насветувам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. насветувал — мин. деят. св. прич. м. р.

насветувал е производна форма на насветувам се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. насветувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

насветувал е производна форма на насветувам се (мин. деят. несв. прич. м. р.).