насветлял

Речник на българския език

1. насветлял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

насветлял е производна форма на насветля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. насветлял — мин. деят. несв. прич. м. р.

насветлял е производна форма на насветля (мин. деят. несв. прич. м. р.).