насветлил е

Речник на българския език

1. насветлил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

насветлил е е производна форма на насветля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. насветлил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

насветлил е е производна форма на насветля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).