насветлило

Речник на българския език

1. насветлило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

насветлило е производна форма на насветля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. насветлило — мин. деят. св. прич. ср. р.

насветлило е производна форма на насветля (мин. деят. св. прич. ср. р.).