насветлил

Речник на българския език

1. насветлил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

насветлил е производна форма на насветля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. насветлил — мин. деят. св. прич. м. р.

насветлил е производна форма на насветля (мин. деят. св. прич. м. р.).