насапунил

Речник на българския език

1. насапунил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

насапунил е производна форма на насапуня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. насапунил — мин. деят. св. прич. м. р.

насапунил е производна форма на насапуня (мин. деят. св. прич. м. р.).