наръфахте

Речник на българския език

1. наръфахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

наръфахте е производна форма на наръфам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. наръфахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

наръфахте е производна форма на наръфам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).