наръфа

Речник на българския език

1. наръфа — сег. вр., 3 л., ед. ч.

наръфа е производна форма на наръфам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. наръфа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

наръфа е производна форма на наръфам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. наръфа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

наръфа е производна форма на наръфам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).