наръсил е

Речник на българския език

1. наръсил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наръсил е е производна форма на наръся (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наръсил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наръсил е е производна форма на наръся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).