наръсил

Речник на българския език

1. наръсил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наръсил е производна форма на наръся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наръсил — мин. деят. св. прич. м. р.

наръсил е производна форма на наръся (мин. деят. св. прич. м. р.).