наръси

Речник на българския език

1. наръси — сег. вр., 3 л., ед. ч.

наръси е производна форма на наръся (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. наръси — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

наръси е производна форма на наръся (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. наръси — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

наръси е производна форма на наръся (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. наръси — повелително наклонение, ед. ч.

наръси е производна форма на наръся (повелително наклонение, ед. ч.).