наръсвало

Речник на българския език

1. наръсвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наръсвало е производна форма на наръсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наръсвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наръсвало е производна форма на наръсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. наръсвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

наръсвало е производна форма на наръсвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. наръсвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

наръсвало е производна форма на наръсвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).