наръгвало

Речник на българския език

1. наръгвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наръгвало е производна форма на наръгвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наръгвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наръгвало е производна форма на наръгвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. наръгвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

наръгвало е производна форма на наръгвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. наръгвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

наръгвало е производна форма на наръгвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).