наръгвала

Речник на българския език

1. наръгвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

наръгвала е производна форма на наръгвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. наръгвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

наръгвала е производна форма на наръгвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. наръгвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

наръгвала е производна форма на наръгвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. наръгвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

наръгвала е производна форма на наръгвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).