наръгвал

Речник на българския език

1. наръгвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наръгвал е производна форма на наръгвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наръгвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наръгвал е производна форма на наръгвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. наръгвал — мин. деят. св. прич. м. р.

наръгвал е производна форма на наръгвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. наръгвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

наръгвал е производна форма на наръгвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).