наръгва

Речник на българския език

1. наръгва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

наръгва е производна форма на наръгвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. наръгва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

наръгва е производна форма на наръгвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. наръгва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

наръгва е производна форма на наръгвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).