наръга

Речник на българския език

1. наръга — сег. вр., 3 л., ед. ч.

наръга е производна форма на наръгам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. наръга — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

наръга е производна форма на наръгам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. наръга — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

наръга е производна форма на наръгам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).