нарушило

Речник на българския език

1. нарушило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нарушило е производна форма на наруша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. нарушило — мин. деят. св. прич. ср. р.

нарушило е производна форма на наруша (мин. деят. св. прич. ср. р.).