нарушала

Речник на българския език

1. нарушала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

нарушала е производна форма на наруша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. нарушала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

нарушала е производна форма на наруша (мин. деят. несв. прич. ж. р.).