нарушал

Речник на българския език

1. нарушал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нарушал е производна форма на наруша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нарушал — мин. деят. несв. прич. м. р.

нарушал е производна форма на наруша (мин. деят. несв. прич. м. р.).