наругал

Речник на българския език

1. наругал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наругал е производна форма на наругая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наругал — мин. деят. св. прич. м. р.

наругал е производна форма на наругая (мин. деят. св. прич. м. р.).