нароявал си

Речник на българския език

1. нароявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

нароявал си е производна форма на нароявам се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. нароявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

нароявал си е производна форма на нароявам се (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. нароявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

нароявал си е производна форма на нароявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).