нарочил си

Речник на българския език

1. нарочил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

нарочил си е производна форма на нароча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. нарочил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

нарочил си е производна форма на нароча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).