нарочения

Речник на българския език

1. нарочения — м. р. непълен член

нарочения е производна форма на нарочен (м. р. непълен член).

2. нарочения — мин. страд. прич. м. р. непълен член

нарочения е производна форма на нароча (мин. страд. прич. м. р. непълен член).